Празникът Благовещение има тайнствен и магически смисъл
На 25 март Православната черква отбелязва празника Благовещение - денят, в който Дева Мария схваща богатствата новина, че ще роди непорочно заченат наследник, обявена й от Архангел Гавриил. Това е един от непрекъснатите празници в църковния календар, защото всяка година се празнува на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите означават и фолклорния празник Благовец.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои региони на България се назовава още " Кукувден ". Обредните песни, които се извършват на този ден оповестяват, че пролетната птичка към този момент е пристигнала, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува единствено до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е повода всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва какъв брой години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго национално вярване, чуеш ли гласа на кукувица би трябвало да пипнеш парче самун и пара, с цел да си утолен и богат през цялата година, а новата годишна продукция да е плодородна. На този ден момите се пробват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, с цел да се задомят скоро. Различни традиции се съблюдават в навечерието на Благовец. Един от тях е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните боклуци. Покрай тях момите запяват обредни песни и потеглят да обикалят къщите в селото, с цел да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад пастир извежда стадото на паша, само че жалее, че се отдалечава от селото, защото няма да получи любовен знак - китки и венци. Чрез обредните песни, които извършват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им дават обещание вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен самун, а за себе си желаят печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този метод Благовешките песни показват хем любовните задявки, хем вярата за изобилие през новия сезон.
Празникът Благовещение има още по-тайнствен и вълшебен смисъл. Друго национално вярване гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, само че щом се запролети, още веднъж се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревностно пазят своите самодивски кътчета и санкционират всеки, дръзнал да навлезе в тях. " Злосторникът " бива отвличан в отвъдния свят и в никакъв случай повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се извършват на този ден, предизвестяват хората да се пазят от самодивите и най-много момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или бунар. Текстовете на песните съдържат забрани, съгласно които момите не би трябвало да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, с цел да не ги застигат заболявания. Народните вярвания са свързани със промяната на сезоните и показват страховете от естествените сили по това време. Според друго национално поверие на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват на открито. По остаряла българска традиция за българите змията е свещено животно, защото носи духа на техните прародители. Нейното ликвидиране се смята за грях, само че тя може да се прогони надалеч от къщата посредством разнообразни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с железни предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: " Бягайте змии и гущери, че иде Благовец ". В някои елементи на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, с цел да се роди " богатство жито ". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя порастват изключително ароматни и красиви.
Празникът Благовещение съответствува с Великия пост, само че Светата православна черква позволява да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата наложително участва обредната питка, а първото парче от нея стопанката слага на прага на дома и назовава за неговия настойник - домашния дух. Други присъщи ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно тъкмо от този ден е останала приказката: " Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено ", защото по това време поникват първите ядливи растения, които обезпечават храна за цялото семейство.
Инфо: www.flamar.bg
